Имало едно време е едно село едно момичеце, което всички наричали Червената шапчица защото
постоянно си боцкало хероин и си покривало дупките по ръцете е шапката си. Нейната майка била
пласьорка на наркотици и един ден й дала една кошница в която имало две ампули морфин, няколко
дози хероин, няколко унции демерол и два грана камфоров опиат. Дала кошницата и й казала:



-Оня ден видях баба ти и ми се виждаше малко бледичка. Май има нужда от някоя инжекцийка.
В никакъв случай не й давай на кредит. Ако започне да хленчи, кажи й да си търси нова връзка.
Не се бой от полицаите, щото си малолетна и не могат да те тикнат в панделата.



Червената шапчица беше пласьор от Бруклин, един от малкото независими хора в бизнеса. Баба й
беше на около петдесет години- дългогодишна мошеничка, наркоманка и джебчийка. Беше в клиниката
за наркомани от три месеца. Всеки път твърдеше, че искаше да се откаже, но това продължаваше до
следващия кик.



Както Червената шапчица си вървеше из гората я срещна вълкът и взе да й описва метода за приготвяне
на карболова киселина от фенол, зехтин и опиумна тинктура:



-Казваш му на доктора, че на старата ти майка й е дотрябвала карболова киселина. За батериите.

После дренираш зехтина, слагаш останалото в една лъжица и я държиш на пламъка. Фенолът веднага
изгаря. И това, което остава, те оправя за цяло денонощие.



А Червената шапчица извади капкомера и му вика:



-Абе, я да вземем да си ударим по една помпа.



Вълкът:



-Не мога, свърших ампулите, а баба ти е тикнала някъде своите. Карам само на трева. Май съм
закачен. Мога ли да взема една капсула на кредит. Май си я заслужих, а? Айде, следобед получавам
чек от леля ми. Айде бе, болен съм.



А Червената шапчица му вика:



-О"кей, колко ти трябва?



-Дай малко хероин и кока. Направо с ноздрите си ги усещам- вика й Вълка.



-Дадено.



"Няма спиране. Има някои хора-като заговорят за сране,все едно че устата им хваща диария"-мислеше
си Червената шапчица.



Дава му Червената шапчица хероина и коката и цепва се оня вълк. Обаче на вълка му се поискало още.
И пак започнал да хленчи:



-Айде дай още една доза за утре щото пак ще закъсам.



-Заеби-вика му Червената шапчица-Стига толкова.



-Айде бе, веднага ще ти се издължа щом взема пари.



-Абе я ходи си търси нова връзка. И без това ме съмняваш че пееш на полицията. Ти да не си
слушалка, а?



Тогава вълка страшно се ядосал и й се развикал:



-Ще видиш ти кой е слушалка! Ще го запомня, шъ знаеш...



Тръгнала Червената шапчица към къщата на баба си, а вълкът като се бил ядосал запраскал бързо-бързо
и той към бабата. Стигнал пръв, нахлул в стаята й и я заразпитвал:



-Ау, бабиш, къде е дрогата?



-Абе не виждаш ли че съм в абсистенция, едва дишам, а ти за дрога ме питаш!



-Бабиш, пей веднага, щото ти ебах мамата.



-Нямам бе, не виждаш ли че съм закъсала.



-Казвай къде си я тикнала, твойта мама!



-Нямам бе, не виждаш ли че за мен си нямам.



-Тъй значи, нямаш- казал вълка и я светнал по главата с ютията. Дъртака умрял на място.



Пъхнал се вълка в леглото и се обърнал с гръб към вратата. По това време

дошла пласьорката

Червената шапчица, седнала до вълка и го попитала:



-Абе, бабо, ти май много си закъсала. Сигурно ти мязам на крокодил. Я кажи

какво да ти ударя та да

те оправи за малко?



-Удари една помпа морфин, щото за нищо не ме бива.



-А кой ще плаща?



-Заеби, щото не съм взела пенсията. Като я взема, ще ти се издължа.



-А-а-а, мама ми каза да не ти давам на кредит.



-Няма такова нещо, я й се обади по телефона да я питаш.



И както се обаждала по телефона вълкът взел ютията и претрепал и Червената шапчица.



-А така ти се пада, твойта мама.



Тогава взел кошницата и си боцнал набързо две дози хероин. "Ба му мамата"-тъкмо казал и умрял от
свръхдозата.